(noun): from spontaneous mute: 1. the period after, in a conversation, there is a sudden moment of collective (usu. awkward) silence; perhaps after an embarrasing anecdote. 2. the spontaneous silence when the subject of the conversation enters the room unannounced
we were discussing john's fettish for fish and he came in , forcing a spontamute
от wonderfool 01 декември 2003

1 Word Related to spontamute

Безплатен ежедневен email

Напиши твоят email адрес по-долу за да получаваш Думата на деня всяка сутрин!

Имейлите се изпращат от daily@urbandictionary.com. Ние никога няма да те спамим.

×